Темите, свързани с националния патриотизъм, винаги са заемали важно място в българската монументална живопис. Един от основните мотиви на този вид стенописи е историческото събитие или личност да бъде отбелязано и превърнато в обществен факт, достояние на поколенията.

Георги Живков, отдаден на просвещението и изграждането на образованието и културата в България, е наричан „жрецът на просвещението“. Заедно със Стамболов и Сава Муткуров през 1887 г. той е награден с орден „За храброст“ – I степен – за управлението на страната в смутните времена на безкняжие. Никой друг българин освен тях не е удостояван с тази висока награда в първа степен.

Великите дела винаги намират нужните хора, които да ги извършат.
Поклон пред паметта му!