В централната част на стенописа изрисувахме образа на д-р Стефан Черкезов – един истински герой, пожертвал живота си, за да спаси 47 души. Днес неговото име носи и самата Търновска болница, като признание за неговия подвиг. Зад него, също толкова значим, стои образа на Михаил Кифалов – благодетелят, чиято щедрост прави възможно създаването на болницата в Търново. Чрез тази композиция подчертаваме връзката между саможертвата и дарителството като два основни стълба на хуманността.

Отдясно на техните образи сме изобразили църква, обагрена в топли тонове, които ни връщат към миналото. Тя е препратка към параклиса на болницата, символизиращ духовността и вярата като неизменна част от лечението и моралните устои на обществото.

Вляво стенописът преминава към образа на самата Търновска болница. Цветовете стават по-студени, плавно водещи към бъдещето, където се прокрадва арка със стълби – символ на знанието, учението и развитието. Този елемент черпи вдъхновение от думите на Михаил Кифалов: „Най-големите човешки деяния са – църквата, болницата и училището“. Чрез тези символи стенописът изгражда цялостен разказ за триединството на духовността, здравето и просвещението, като в същото време подчертава величието на Велико Търново – град, изграден на три хълма, които олицетворяват неговата историческа и културна значимост.

През цялата композиция преминава символът на човешкото ДНК – напомняне за живота, за продължението и връзката между поколенията. Той обединява миналото, настоящето и бъдещето, показвайки, че наследството на тези велики личности е неразривна част от развитието на обществото ни.

Този стенопис е не просто художествено произведение, а послание. Той е почит към героите на миналото, поглед към настоящето и вдъхновение за бъдещето. Чрез силната символика, богатата цветова палитра и хармоничното съчетание на елементи, проектът не само ще украси пространството, но и ще носи дълбоко послание за хуманност, саможертва и стремеж към знание.